автор: atima_viva

В очакване да завали
по-близо се навеждам към земята.
Не съм трева, която спи -
за спящите не идва лято.
Небето слиза отведнъж,
понесло тежките товари -
препълнени чували с дъжд.
Когато завали, земята пари.
Римуван дъжд - изпуснат кон .
Раван, галоп - почти танцува.
Намирам думи за поклон -
горещострастен е. Вълнува.
Далеч е още. Прогърмя.
Зад хълма чувам, че ме вика.
Предчувствам силата в гласа,
а силата сто гласа има.
Камшично-властен, разгневен
изви горещата си грива,
преди да стихне утолен
вали във мен и аз съм с жива.