Когато светът се отдръпне зад ъгъла
и останем сами, един срещу друг, късни за тръгване,
без оправдания за сторено и несторено,
без зачеркнати обиди и присъди -
мълчанието е това, което изпълва погледите помръкнали,
и преглътнати, и думите, и сълзите съхнат...
Не си ме чакала такъв – срещу всичко настръхнал.
По-иначе си представяла бъдещето си - по-светло, по-пълно;
с по-нежни линии очертан пътят;
с по-здрав материал съграден домът ти...
Не си знаела, че и ти заедно с мен ще плащаш.
Че на миналото ни товара – ще го мъкнем заедно.
Че ще се наказваме до безкрайност един с друг,
и с любов, и с омраза -
заради дребни неща...
Че с едни и същи ръце ще се удряме и ще се галим...
Не казвай думи прибързани.
Остави и този ден да отмине премазан.
Огънят стъкни – в очите ни да се отразява.
Студен е мракът, когато се изгубиш в него сам.
Зад ъгъла светът голям е, но чужд,.. без тебе празен.
Прегърни ме...
Ще ти подаря една душа из себе си блуждаеща –
в твоята да си намери място...