| “Има една легенда за птичката,
която пее само веднъж в живота си,
но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва.”
Не зная дали съм те търсила или просто съм мечтала за теб. Тогава, когато с нежелание съм се измъквала от топлите прегръдки на съня и почти несъзнателно съм те усещала сред хората, заобикалящи моя свят. Или тогава, когато съм наблюдавала отиващия си ден и съм отправяла жаден поглед към хоризонта. Не зная дали съм допускала, че ти съществуваш в горещите летни дни и дългите зимни нощи, в дъждовното есенно отчаяние или пък в живителния аромат на пролет. Но чувството, че теб те има някъде на света, ми е давало сили да живея…
Събуждам се сутрин в прегръдките ти и се наслаждавам на присъствието ти. Замечтано прекарвам поглед по голото ти тяло и правя усилия да не те докосна. Притаявам дъх , защото почти не смея да дишам -толкова ме е страх да не се окаже просто сън.
Внезапно ти отваряш очи и ме озаряваш с твоя пълен с топлина поглед. Очите ти са дълбоки като океан и аз се оглеждам за спасителен пояс. Приближаваш устни към моите и аз притварям очи. Целувката ни е толкова дълбока и страстна, че наоколо избухват хиляди горещи слънца. Усещам как възбудата ти постепенно нараства и те улавям в ръцете се. Ти си така прелестен и гладък, а само миг по-късно аз те държа между устните си. Харесваш ги и то не само заради усещането, което те ти дават- чувствената им и предизвикателна извивка те влудява, ти знаеш, че това са устни, създадени само за любов. Докосвам те с език и ти стенеш, а аз те захапвам нежно със зъби, защото искам да се убедя, че си жив. Трепериш, но не от болка, настръхваш, но не от студ. Желаеш ме и аз съм твоя, страхуваш се, но не от мен.
Проникваш в тялото ми и аз те приемам, изпълнена с нежна всеотдайност и мъничко тъга. Плавните ти движения напомнят самотна лодка в бурен океан, а брега е толкова далече. Усещам силата ти и знам, че си уязвим, защото обичаш винаги да бързаш бавно. Облива ме гореща вълна и в нас избухва като огнен дъжд вулкан от неземно удоволствие, събрал в себе си страстта и пламъка, страданието и радостта, уханието на вятъра и вкуса на самотата. Благодаря ти, че ме благослови да обичам и да дарявам любов. Обръщам се към теб, целувам те и поставям длани на лицето ти, като се мъча да запечатам завинаги твоя образ в съзнанието си и да го запазя за дългите дни и нощи, които ми предстоят без теб…
Тогава, когато ще полагам усилия да бъда жива и с всеки изминал ден ще умира по една малка частица от мен, може би точно в този момент ще осъзная, че никога повече няма да бъда същата.
Тогава, когато спомените ще нахлуват в мен и аз отчаяно ще се питам кога ще спрат да бъдат толкова болезнени и ще останат просто спомени…
Зная, че от утре трябва да се уча да живея без теб, но казват, че винаги раздялата е като една малка смърт…
“Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние -когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.
Защото най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болка…, или поне така е според легендата. “
Публикувано от BlackCat на 15.09.2004 @ 23:35:18
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.82 Оценки: 17
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Легенда за любовта" | Вход | 8 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Легенда за любовта от redactora (jorro_n@abv.bg) на 15.09.2004 @ 23:49:00 (Профил | Изпрати бележка) http://redactora.hit.bg | Страхотно е, RedRose! Както и другите ти разкази! Но този носи особен емоционален заряд. Нещо, което ме кара да мечтая и... да завиждам на този, на когото е посветен!
|
Re: Легенда за любовта от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 16.09.2004 @ 21:09:29 (Профил | Изпрати бележка) | Само истнски влюбената жна може толкова нежно да мечтае, да се отдава и да създава ореолните пространства на еротичния екстаз...невероятно е! Бих го написала аз - този лиричен и страстен епизод, приютил спомена за съвършената хармония на тела и души, но си ме изпреварила... |
Re: Легенда за любовта от roza1 на 16.09.2004 @ 21:22:03 (Профил | Изпрати бележка) | Пишеш страхотно и звучиш истински!
Поздрави!:)) |
]
Re: Легенда за любовта от Ambra (ambra@london.com) на 20.09.2004 @ 22:12:31 (Профил | Изпрати бележка) | RedRose, това е едно от най - хубавите неща, които съм чела някога през живота си! Перфектно! Изключително красиво! :) Поздрави, че пишеш толкова добре. Сякаш си писала от мое име. :) |
Re: Легенда за любовта от RedRose на 14.10.2004 @ 21:59:29 (Профил | Изпрати бележка) http://rosered.hit.bg | Отговарям ти с малко закъснение, но нали казват, че е по-добре късно отколкото никога :)
Искам да ти благодаря за страхотния коментар! Случи се така, че дълго време нямах достъп до интернет и дори не знаех за него. Един приятел ми го изпрати като СМС и се почувствах невероятно след като го прочетох.
Това е любимият ми разказ и наистина съм вложила много от себе си - всъщност, вложих цялата си душа и сърце...
Поздрави!
|
]
Re: Легенда за любовта от Ambra (ambra@london.com) на 23.10.2004 @ 15:08:40 (Профил | Изпрати бележка) | RedRose, много се радвам, че харесваш коментара ми, въпреки че е само няколко думи.
Почувствах се щастлива още първия път, когато прочетох разказа. :) Звучи като мечта, но дано да си я преживяла реално.
Личи си, че си вложила цялата си душа и сърце. :) |
]
Re: Легенда за любовта от Rossa на 29.10.2004 @ 10:12:14 (Профил | Изпрати бележка) | "Плавните ти движения напомнят самотна лодка в бурен океан, а брега е толкова далече. "
Никога не би ми хрумнало да го кажа толкова добре:)
Мисля, че написаното е по-скоро "ода" за любовта, отколкото "легенда" :) А и това за славея, как да ти кажа, не че не е хубаво, но прекалено натежава. А и защо да е толкова трагично като е хубаво? Човек би трябвало да е по-голям оптимист и да се бори за щастието си. Но, това не е коментар на разказа, а разсъждения за начина на мислене. Разказът е писан от влюбена жена, личи си:) Дано тази любов да е щастлива...и остави измислиците за славея настрани....живей! |
Re: Легенда за любовта от feniks74 на 15.01.2008 @ 22:36:18 (Профил | Изпрати бележка) | Срам и позор е това! Момиче,намерете си някаква пълнота в живота,и не мислете само за секс.Дано и на вас Господ ви прости.Истинската поезия е само в Библията.Отвращавам се ,когато чета за пениси между гърдите(пази ме Боже),не го намирам това за нормално.Дали съм по-ограничен като мислене,или вярата ми в Бог ме насърчава към извънпланетни ценности? |
Re: Легенда за любовта от RedRose (r_rose@abv.bg) на 16.01.2008 @ 10:22:08 (Профил | Изпрати бележка) http://rosered.hit.bg | Отвращението ти е напълно разбираемо! Съжалявам! Повече няма да се повтори!
P.S. Предизвикваш ме да измисля нови сексуални техники, а после да ги приложа върху теб... |
]
Re: Легенда за любовта от feniks74 на 16.01.2008 @ 22:44:04 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам дали се шегуваш.Но ако си искрена,усещам дълбоко в душата си порив,който влиза в противоречие с моите принципи.Сещаш ли се накъде бия? |
]
] | |