.....
Ще ми простиш ли,
за нощите през които не спах?
Ще ми простиш ли,
за сълзите посрещнали слънцето?
Ще ми простиш ли,
че с изкрящо вино исках да те забравя?
Ще ми простиш ли,
че не видях как блестят очите си в утрото?
Ще ми простиш ли,
че не чух как ме викаш нощем в съня?
Ще ми простиш ли,
че не се радвах с теб...?
Ще ми простиш ли,
че не усещах болката ти?
Ще ми простиш ли,
че не виждаш усмивката ми, родена от мисълта за теб?
Ще ми простиш ли,
че бях и съм егоистка, че те искам...?
Ще ми простиш ли,
че изпитах щастие от усета на дъха ти?
Ще ми простиш ли за пропуснатите дни?
Ще ми простиш ли,
...че те обичам толкова късно...?