автор: ginganka

Една вълна морето дотъркаля,
обгърна хладно жежкото ми тяло
и пясъка под мене заприбира,
със мокрите си шепи го изгреба.
Придърпа ме навътре, във дълбокото,
постла ми син сатен за брачно ложе
и леко, плавно в него ме положи.
Омая ме със дъх на водорасли,
заплете черни перли във косите ми,
със бяла пяна заслепи очите ми.
Покри ме цялата с блестящи люспи,
засмука ме с целувка мокра, сластна,
във лоното си ме придърпа страстно.
Изсмука кислорода от гърдите ми,
кристал рубинен за сърце ми сложи.

И спомен за хриле зараснали пробожда ме,
изпуква нещо крехко зад ушите ми,
из тялото ми нещо занамества се,
а клетките ми бързо пренареждат се,
заплитат нови клетъчни вериги.
И кодът ми човешки прекодира се.

Разцепвам синевата със опашка,
раздирам въздуха с призивни вопли.
Превръщам се във мургава сирена,
в сестра на рибите, във щерка на подмолите,
в царица на стихиите, в любима на морето,
в пленителна легенда за моряците.

Човече, чу ли песента ми страстна?
Ела, ела, ела...Не се плаши,
заблуда е, че съм опасна...