Наистина боли... Боли когато си отиваш..
Боли когато капка дъжд
измива твоят лик..боли..
Когато споменът се връща..
И винаги боли..Животът
бавно си отива..а след него
идва мойта смърт...БОЛИ..
Никой не е останал на този свят, но докато има кой да си спомня за теб, ти ще си жив. Има, повярвай ми.
Ето и нещо от Теодора Вълева:
БОЛКА
Ако можех да опиша болката със думи,
били бил достатъчен листа?!
Ако времето се върнеше и спреше,
би ли го докоснала страстта?!
Няма отговор…, а всеки трябва
обич да почувства и тогава,
разделил от себе си частица само,
ще живее вечно, друг ще го спасява…,
даже и в смъртта - необратимо реална,
този друг за него ще напомня,
с мъката си ще възкръсне и отново
ще запали свещ сред болката огромна…
Две души, когато са се слели,
сила няма даже и съдбата…
Две сърца в едно ли са туптели,
но в живот са дали на земята…
Болката тогава се стопява,
някъде се губи безконечна,
даже и смъртта е твърде слаба,
срещне ли любов - и в смъртност - вечна!