автор: ZAGORA

Kогато пролетта с уханни устни
целуваше и къщи и дървета,
еуфорично през нощта препускаща
и шарф развяваща по тротоари и павета,
една Любов влетя задъхано в хотелска стая
и залпа й разтърси моя дух в основите.
Сащисана и бледа аз не знаех
къде да гледам и какво да сторя.
Тъй изненадващо,внезапно беше всичко,
че бях останала без дъх,без мисъл
като застинала от скреж тревичка
и с невероятен пулс отнесъл
нанейде всички паузи на сърцето...
...Дори не бях се вглеждала във него-
нито в походката му,нито във лицето...
Намирах го за смотаняк с банално его,
неподходящ за флирт и за закачка,
а за любов не можеше и думица да става.
Аз бях кокетката с еманципация
а той- безумно равен от скука и дребнавост
но как се случи,че внезапно ме прегърна
опровергал напълно моите представи,
в очите ми решително надзърна
и цяла нощ да мисля ме остави...
На утрото Любов изпълни цялата планета
със тържество и непонятна сладост.
Обвеяни от топлия й дъх дървета
разцъфнаха във великолепие и младост
като душите ни жадуващи за нежност.
И Бог очи ми даде да надзърна,
че няма и следа от мойта прежност,
а смотаният ми студент- колега се превърна
в един изпълнен със достойнства мъж,
дарил ми алфа и омегата на свойте чувства,
макар че всичко стана някак изведнъж,
но беше истинско и безизкусно...
От дрипла Любовта събуди се принцеса
когато пролетта с уханни устни
целуваше и къщи,и дървета...