автор: gabi-gabi

Намота се кълбото на живота ти ,мамо.
Ето го края.Вече се вижда.
Върнеш ли лентата-нищичко няма.
Само усилия и черни грижи.

Само мотика.Сушаво лято.
Земя корава и спечен залък.
Храниш кокшките.Садиш домати.
Твоят свят,мамо, е толкова малък.

Вечер,по залез,сядаш на прага,
мъдро заслушана в тишината.
Звезди изгряват,не ти се ляга-
още колко залези ще изпратиш...

Преглъщаш с мъка сухия залък,
и все по тежка става мотиката.
Твоя свят,мамо,е толкова малък,
а в него ти си така Велика....