Дали да не се оставя на сблъсъка с теб?!
Ще мога ли?...
Или да отлагам до последно?!
Омръзна ми телефонът ти - с непрестанното си заето.
Омръзна ми и вечно студеното, недочакало те кафе
и всичките ни бегли срещи, откраднати от времето.
Ще направя крачка на битието през обърканата сцена
и ще нахлуя в обременения ти делник.
Ще срина неустойчивото равновесие на временните ти решения.
Ще вбеся жена ти и поне още пет, домогващи се до неверието ти,
и клюките от "шепот на четири"
ще протекат през мрежата на сложните ни взаимоотношения.
Така няма да ти хареса, но...
Поне ще си наясно -
какво да търсиш и какво би могъл да получиш от мен;
и ще можеш ли да го понесеш...
Да. Ще го направя с теб. Мога го.
Усещам се дълбока и непокорна.
Няма да се оставя да ме затрогнат мили очи и странични погледи.
И няма да ми пука докъде е редно и откъде - греховно;
светът не от вчера е препълнен с условности,
но любовта, знаеш, ако я има е безусловна до невъзможност.
Сега просто отново за пореден път ще го изпробваме...
Може моят начин да ти се стори кофти,
но подъл, за някого, би могъл да бъде само твоят.
Опитай иначе... И с повече...
… Готов ли си?..
Сигурно ще трябва да свиквам и без теб, след стореното.
Надявам се и това да го мога...
Истините, винаги безкомпромисно жестоки,
изчистени от излишни подробности, озъбват се през прозорците.
По-добре е нещо да не започва
ако след това ще се крепи на нечие безволие.
Не сме за един ден в този живот,
поредният последен влак - ще го отложим -
просто е...
Задъханата ласка в тъмен вход
ми е по-скъпа и от най-петзвездното хотелско легло -
след него няма гордост, способна да крепи достойнството ми,
... а и не ти е по джоба...
Затова - сбогом.
И ме помни с добро.
Не аз и ти сме виновни за нашата сбъдната любов -
нека не я превръщаме в нещо, което всеки срещнат е готов да предложи
или в сълзлива блудкава махленска история.
Тръгвай... Докато още го можеш...
_______