автор: Bobskito

Последен миг, на малка гара...
след малко всичко свършва.
Животе - край,
изпих отвара,
назад не искам да се връща.

Напукана траверса, мръсна, черна...
семафор с крушка изгоряла.
Животе - спри,
не ща пощада,
води ме ти към тишината бяла.

Вагони черни тихо спират,
вратите им не се отварят...
Млъкни сърце,
ти грешно - млък!
Не сещаш ли - това е краят.

Секунди трепетни, пред линията черна...
човекът с шапката отпред мълчи.
Това ли е - не спирай
време! О, недей!
Очакването тъй горчи.

Изпепеляващ мрак обтяга тишината...
Това ли беше? Бързо, неусетно...
Къде съм аз -
душа в покой.
Достигнах щастие несметно.