В разтегливите спагети
на вечерния припад
спрял и зачервен ни свети
слънчевият диск-сурат.
Що ли му е на душата?...
Нас ни чака звездопад.
Ний ще гледаме зарята -
той ще свети в друг квадрат.
С непохватните си лапи
привечерният прохлад
милва, гали, щипе, хапе,
сякаш ни е стар познат.
Знаем ние тази лапа!...
Бръмват някъде мухи,
облак влиза във долапа
на смълчаните гори...
Знаем ние ветровете
на студения сезон,
дъждовете, снеговете,
бури, хали, клон връз клон.
Ще потъваме до шия,
ще треперим като кон,
във лицата ни ще вият
ветровете на циклон.
Остави... Припада вечер
лятна. Иде звездопад.
Ние чакаме. Съблечен,
залезът върви назад.
Крачи бавно, няма сила,
целият е зачервен -
от горялото светило,
изтощителния ден.
Като лепкави спагети
черни сенки правят хват,
изповръзват ни ръцете
и започва тревопад.
[Август 2010]