Във всеки миг избираме - отново и отново,
завинаги-то някак си ... убягва ни, уви,
и можеш дъждовен щрих да бъдеш,
след тежката сълза на Битието.
Той да измие на тленността праха,
да блесне Изначалното, изчистено ,
очакващо отдавна, от самата Мъртва точка
(в която нищо не започвало и нищо не завършва)