Какъв противен дъжд гаси
последното ни пламъче жадувано!
Аз искам в твоите коси
сърцето ми да пръсне от лудуване.
Не се отпускай – престани
да питаш лятото къде е,
в едни очи душата си склони,
стихни и гледай – грее, грее...
Светът ще види тия две слънца.
Слънцата тоя свят ще видят.
И земният ни дял ще бъде цял.
И цели буци от измами и обиди
горчиво ще се стапят...
Къде е лятото?
Окапват жълти дни,
изгниват спомени,
прелитат тихи шумки.
Но ти
на тая гръд
главата си склони,
стихни и слушай – думка, думка...