За мен бъди ефирна нежност,
едва докосващи уста.
Засрами самата съвършеност
на паяжина с капчици роса.
Ураганен вятър бъди за мене,
брулещ в лицето ми сълзи...
И нека сърцето ми да стене,
а страхът в стомаха да пълзи...
Бъди за мене страст! Провокирай!
Всяка клетка в лава спепели.
Да настръхвам цяла ме накарай!
От тялото ми да хвърчат искри!
Бъди за мене ум като бръснач,
по нощите будна да оставам...
Ха! Онзи там, навън, кълвач
присмя ми се, че остарявам...