Искаш да съм жестока? Както преди?
Да опитам кръвта ти? Пак?
Не, благодаря, мило ми влечуго. Знам, че кръвта не се променя.
И моята не се е променила. Още се бори с останките от теб. Левкоцитите се научават да те игнорират и може би скоро ще бъдеш отделен през любимото ти място.
Преди време ти нахлу (или аз те допуснах) във вените ми - не си част от кръвта ми, а просто едно натрапчиво вкопчило се влечуго, обречено на (макар и закъсняло) безмилостно размазване.
Кръвта не се променя, но вкусовите рецептори се подновяват всеки две седмици. Моите отдавна за загубили бледия спомен за вкуса на кръвта ти, само аз го пазя. Архивирала съм го в отдел минала жестокост. Не мога да го изтрия, но мога да го оставя да събира прах и да бъде изяден от озверели плъхове след време.
Знам, че езикът ти е още грапав, лепкав и влечугест. Засмукващ стихийно, вземащ всичко оставяйки само разрушен от стихийна наслада ландшафт. Знам, че си разбърквал кръвта на много девойки, за да не загубиш тренинг. Е, никъде не си оставал за дълго, само при мен намираш влечугесто уютно убежище.
Но моята кожа става все по-нежна от ласките му. Стените на любимото ти място всеки месец се пребоядисват, за да могат неговите гени да се вкопчат там след време. Дотогава ти отдавна ще си оглозган - последната ми жестокост. Специално за теб - екстра кървава.
нещо като първа част