автор: secret_rose

. . .
Грабливата потайност на нощта
с издраскани очи на сляпа сова
прокарва с пипалата си вестта
за раждането на Зорница нова
извън пределния ми сив зиндан
в просторите безкрайни на земята
където някой заплатил е дан
измерен с пулса бял на тишината.
Присвива ме от легналата смърт
като змия, завита на гърдите,
усуквам се в дванайсет зрели върви
по три на дъх, прескочил руините
и бездните на нечия агония
разливаща над светостта надежда.
А нотите от новата симфония
душите им към изгрева повеждат...
... далече от грабливата ми нощ
с издраскани очи на сляпа сова.
Простени да са светлите им мощи.
Простени...
Да остана съм готова.