На Е.
Есенински следобеди
в тишината на заспалия септември.
Притихналите тихи дворове
очакват нещо да се случи…
Къде е онзи златокос отчаян хулиган,
забрави ли какво е обещал?
Потрепват леко листата на брезите
и нежно шепнат неговото име.
И все по-златни ще блестят листата
в тишината на заспалия септември,
и все по-ярко е небето синьо,
дълбоко синьо като очите на любимия.