автор: rosy88

Не и ли стига да си помълчи?
Пред портите стои като невеста.
Омръзнаха ми нейните очи.
Писмата със подател неизвестен
не носят даже верният адрес.
Глухарче живо, духнато в поляна...
Защо ме гледа с поглед син и честен
щом думата и равна е на рана?
Омръзна ми. И нека замълчи!
До края на света, че и след него.
Загубвам се във нейните очи.
Забравям как се казва мойто Его.
Защо да си го причиня това?
Нима възможна е въобще победа?

Отварям я проклетата врата.
И сляпата неделя влиза. Бледа.