Тик – стик – тикс.
В манастира отеква тревога на птица.
Планината пристига без парадни известия,
с неизбежните гости,
оглупели от път и от вицове,
със сериозни поклонници с дребни банкноти
за болни от влага светци.
В окото на дрозда
планината от бобови шушулки расне
пред маломерната църквица.
Препълва шепот и насипва слънце
за бъдните разкаяни трапези.
Нетрайно трите монахини се усмихват
на мислите си и ги ронят с боба
/чистилище за чуждите туристи/.
Зърна събират, грехове, години са навярно.
А кой да се усети кога господ е накъсал
небесната си броеница, и как така
все ние неправилно се молихме
за знак ли, за шестицата от тотото,
или за алчността на плодородието
в мишите утроби.
Превалят вече билото сестрите.
Но после идва ухилен Ангел
и нахвърля от раздрънкания си пикап
още шест чувала планина за изкачване,
с бобени грехове,
молитви и мълчание,
и шумолене от безпощадните
небесни ниви.