автор: tender

“Там, във гърлото, май се е струпала болка.
Изкрещи я към мене. Сега. И толкова.”

Само толкова?! Болката пареща лази
вътре в гърлото - чак до сърцето дълбае.
А оттам пък, живяла на тъмно, кръвта на талази
иска на живо света променен да познае.
После …после...нека оставим за после отвъдното.
Сам съм обходил света върху стрък чемерика.
Искам за миг да усетя мечтите си сбъднати!
После ще плача! Сега съм готов за поникване.

Не поникна ли, корен от мен ще остане
впит в земята ти, молещ за капката истина,
носещ малкото днес, но посято послание,
разкрепостеният плевел, израсъл във мислите,
късан, отритван, умиращ и пак оцелявал
само от късчета обич, за синор нарочена.
Синорът както разделя, така и спасява
корени животворящи, за плевели сочени.