автор: ulianka

Мисля си, девет бала съм по-жива от морски вълни,
макар в белодробен недостиг да дишам на хрипове.
А в отворени рани смолистото време кълни
и растат безразличия - остро,на шипове.

Оцелявам ли?! Глупости, давя се в сто плахи надежди,
/капитане, такелажа изгни и се сля със земята/.
А детето у нас разви малки кълбета от прежда
и опъна по тях /да не повярваш/ платната.

"Оживяваш ли в бурята, как си?" Да ти кажа, не знам.
Не винаги на тайфуните имената са бели и нежни.
Девет бала вълнение и кораб с добър капитан,
останалото е малко - само една надежда.