автор: dressy

сяда на всеки странен дървен стол
който после снима с фотоапарата си
и хвърля монета
изсипва под езика си
две три остарели думи
запалва лула
завива зад ъгъла казвайки
другият път ще ти разкажа една истинска история за риби
прави крачка в светлината
и една друга по обратния път
се движи с празен калъф от тромпет
фишу с цвят на вятър
птиче и ден
никога не е рано за маргарити казва
никога
и
пуска понякога по ревера на сакото си
ноти на самба
която започва на юг в три без четвърт сутрин
и снима
всеки не започнал изгрев
в сърце на дъното на чаша посипана със сол
и тъга една малка
седнала на всеки странен дървен стол
по улиците на ноември