автор: musketar

Тая световна криза
за много важна се мисли.
Надвиснала, сякаш е кулата в Пиза.
Пък ние над чашите виснем.

Прави се на голяма мацка,
сънуват я нощем световните лидери.
Гърдите й са могили братски.
Но ние могили много сме виждали.

Ненаситна била, почти нимфоманка.
Всичко от всички до шушка обирала.
Бе да му мислят богати и банки.
Ние, с братчеда, отдавна фалирахме.

И ни е леко, и ни е хубаво.
Поркаме. Ходим за риба.
Толкова кризи са ни погубвали,
че само го местим... А те си отиват.

Кризи да искаш - семейни, сърдечни,
даже криза на идентичност.
Надживели сме всичките с огнена течност,
сварена скришом и лично.

В къщи жените, разбира се, дуднат.
/Те по природа са кризи./
Цял живот ги търпим, пък не луднахме,
та от тази ли вчерашна дрисла.

А в китайския, казват, възможност и криза
все с един йероглиф означавали.
И в това виждам извод един да излиза:
щом е криза, възможност е значи, да си кажем:" Наздраве!"