автор: seesaw

Някога, някъде, близо до една стара гора, там където започвала планината скалиста имало пещера.
В тази пещера живеела двойка лъвове и един ден по закона на природата те се сдобили с рожба.Малкото лъвче растяло бързо и вече започвало да се заглежда в това което било извън пещерата, а това което било извън нея било малка зелена полянка.То си играело там самичко и не му доскучавало, помирисвало цветенцата, гонело пеперудите и пчеличките които навестявали полянката и се опитвало да разговаря с тях.Обичайно като за пеперуди и други насекоми, те били мълчаливи и само си пърхали и жужали от цвят на цвят без да му обръщат внимание.Един ден всичко това омръзнало на малкото лъвче, тъжно му станало да е все само и то започнало все по често да поглежда към близката гора.
Една сутрин, когато родителите му излезли рано на лов, лъвчето се решило да отиде в тази интересна непозната гора, за да си потърси някой по разговорлив от мълчаливите пеперуди.Тръгнало с весела стъпка и си тананикало…”аз съм лъвче и сега, търся някой за игра..”Вървяло лъвчето и навлизало все повече в гората…По едно време видяло някакво дългоухо животинче и с най милата си усмивка тръгнало към него, но какво било учудването му обаче когато дългоухото щом видяло лъвчето, с едри подскоци избягало бързо.Защо така, озадачило се лъвчето, но след няколко минути продължило нататък.Вървяло, вървяло и срещнало красива и изящна с дълга шия и бадемовидни очи представителка на горския свят, която виждайки го също панически избягала..Натъжил се нашия приятел малък, защо питал се той, защо всички бягат от мен..
Ставало късно и вече обезнадежден да си намери някой с когото да си играе малкия лъв решил да се връща, вървял умислен и самичък и натъжен, когато на стара горска пътека видял същество, което много приличало на него и тъй като не избягало това много го учудило…
- Кой си ти - попитал нашия търсач на приятели и защо не бягаш от мен?
-Аз съм същият като теб…отговорило съществото, което всъщност било един стар лъв излязъл да се поразходи преди вечеря.
- Кажи ми тогава, защо всички бягат от мен, когато ме видят и защо не мога да си намеря приятели, ти си стар и умен, ти знаеш отговора?
- Защото ги е страх, миличко…ти си се родило лъв и вече е време да разбереш, че ще си сам със себеподобните си, а те не са много на брой..
- Тъжно е да си сам…когато наблизо няма други като теб - промълвило лъвчето..
-Такава е съдбата на тези които са се родили такива, мойто момче – казал стария лъв и уморено и тъжно притворил очи, но ти си силен и можеш всичко, ти ще справиш и сам.
Лъвчето вървяло към родната пещера и самотата вече не му тежала така, както преди, стария лъв му обещал да се виждат на пътеката и следващия път да си поговорят за много други неща и да станат приятели.
Притъмнявало, а пещерата била уютна и топла, лъвчето заспивало и си мислело за първия урок който получило в младия си живот..”аз съм сам, но ще се справя с всичко”, промълвило то в просъница и заспало сънувайки новия си приятел, стария лъв.