Когато те видях да приближаваш,
усещането беше като удар.
От този ден за тебе се сражавам
в очакване на божието чудо.
Такава хубост - славеят ми пее -
едва ли в друга тук ще се повтори.
Тя свети като пламъка елеен
и женствената грация говори.
За своя мъж ти думичка не каза.
Съзирах сякаш болката ти скрита.
И всеки път стоях като наказан,
и блудната ми мисъл дълго скита.
До онзи ден, когато се усетих
очите ти, че губят своя блясък
и погледът ти - дързък, искрометен -
бе пламъче на свещ в иконостаса.
Разбрах от теб за скритата причина,
когато наедря в корем и ханша.
Надеждата ми в дълъг път замина
и моята любов загуби шанса...
След месеци - щастлива ти си майка
на син един, красив и за двамина.
През радостни сълзи се горко вайкам,
че няма да те виждам до година.
Но щастието вече се завърна
на работа - примигваща звездица.
И аз ти честитих и те прегърнах
пред всичките, със почит към царица.
А погледът ти, майчински и нежен,
навярно от синовните ти вопли,
със по-красива, скрита и копнежна
загадъчна усмивка ще ме топли.