автор: Rodenavlotos

Не беше настроена твойта китара
но ти във ръце я пое,
и пръсти не сякаш по нея прокара,
а дръпна по мойто сърце.

И уж на шега, под ръцете ти леко
испански мотив заструи
и без да очаквам, отнейде далеко,
забравени чувства роди.

Потече по вените кръв андалузка,
засвяткаха в мрака ками,
жребец полудял във нощта запрепуска-
разсипа с копита искри.

И сякаш от минало, вече живяно,
видях се във твойте очи-
целувана, галена нежно, желана,
огряна от топли лъчи.

Китарата млъкна, но нещо остана
в родената в миг тишина.
Свещта догоря и чудото стана.
А после... До тука ще спра.