автор: PLACEBO

Моята скъпа, мила, обична братовчедка!
Мими.
Толкова е забавна, толкова е весела! Няма начин да е покрай вас и на втората минута да не ви разказва някоя от нейните майтапчийски истории, а вие да сте зяпнали с уста и да сте ококорили ей такива очи!
Тя е аптекарка – от онези, които хем разбират много от занаята си, хем помагат на хората с всичко, което могат. Винаги съм се чудела на огромното й търпение, когато обяснява как да се мажеш с някой мехлем, или - как да пиеш сироп. Или пък – ще преброди планини, за да намери някое дефицитно лекарство.
Често съм при нея, обичам да я посещавам, да си говорим, тя ме зарежда позитивно.

(1)
И днес се отбивам, зная, че ще й бъде приятно, а на мен пък душицата ми ще се отпусне.
Тя работи в Центъра за лекарствена информация, единствен по рода си в града.
Точно съм се разположила и отпийвам от кафенцето, в Центъра се отбива един дядо – по дрехите му се познава, че е от селата. Видял той витрината, помислил, че е аптека и – право вътре. Изслушва го Мими – и разбира, че положението на бабата му хич не е добро – жената не може да приема лекарства през устата, и затова тя му препоръчва да отиде в близката аптека и оттам да купи не хапчета, а супозитории. Написва една бележка до колегите си, като обяснява на дядото, че това са едни специални свещички.
- Хайде, дядо, отивай по-бързо да ги купиш, че да не затворят аптеката! – подканя го тя на висок глас, защото дядото, освен всичко друго, и недочува.
- Симпатяга! – смигва ми заговорнически тя.
Забързва се дядото натам, през два магазина. След малко отново се появява – в ръце с опаковката супозитории. Влиза, ама се суети един такъв – изчаква вежливо братовчедка ми да свърши разговора по телефона.
- Купи ли ги? А, точно тези, да! – взема Мими кутийката и я отваря, за да му покаже какво има вътре.
Показва му супозиториите, той, естествено – гледа внимателно и кима. Стреми се да запомни всяка нейна дума. Но тази – супозитории – да го убиеш, не може!
- Значи, дядо – започва братовчедка ми – казваш на бабата да измие дупето си и после ти й пъхаш една такава свещичка. И след това й казваш да легне, на всяка цена!
- Значи – дъ съ умий, викаш – повтаря дядото след нея, гледайки я право в устата.
- Даа – да се измие хубаво!
- И после?
- После – ти вземаш една свещичка и я слагаш на бабата в дупето – търпеливо повтаря Мими, като вече я напушва смях, гледайки на дядото физиономията.
Аз ще се пръсна на хиляди парченца.
Дядото наум преценява всичко, след което, запитва съвсем сериозно и съвестно:
- А аз кога да ги паля?

Евгения Маринчева

----------------------------------------------------------------------------------
* - За тези истории получих Поощрителна награда от конкурса "Очи за себе си" - Варна, 2006
Реших да ги публикувам тук, като съставна част от една моя тинктура за душата!