автор: kundalini

/натежал от сетивност/

…като усмивка
мина денят през ръкава
и забърза надолу…
плъзна
леко се ухили,
на пръсти вчеса остатъка от мислите,
показвайки бялото в нюанса му.
Един топъл уют сви гнездо досами сърцето.
Положи глава в лавандулово ухание
и остана там – в зеленото…
Като свежест се разля звънкият смях на пеперуда.
Две длани потънаха в пясъка…
Беше – шепа ефирно пространство.
Беше – докоснато свечеряване.
Беше – юли.
Беше – море…
… сол и устни
вятър в косите
сърф
вълни
мармаля…
беше онова предвкусено случване
всепоглъщащо…
луна,
наедряла от нежност в догадките
допир от свян в синя мъгла
бяло бакарди
пепел от рози
цвете
шал и –

нега…