84 година не е най-дългата година, но се старае. И в предишните епохи е имало по-дълги години, и в идващите епохи ще има по-дълги. Но да не говориме за това, което не познаваме.
Мисля, че си спомняш, че 84 е започнала някъде към 48, а и преди това се е родила. Изгниха мухлясало родените революции, разплуха се диетичните преврати, изтляха заплахите над пепелищата. Летописците описват дните, но годините им се изплъзват. 30-годишната война се умори, остаря и сега жъне презрялото, изсъхналото. Третата световна тихичко пропълзя, завладя своите територии, загуби всички битки, но има още много хляб в тебе и пак ще се развихри. Ветровете и дъждовете отново се обърнаха на терсене, прегръщат и изплакват очите на руините, но поне не трупат жертвите си на купчинки.
Ветровете се обръщат, но бай Ганьо - не. Всички ветрове пълнят платната му, кораба му прескача вълните и събира каймака им. Прав е той, прав е, където и да го срещнеш, пее си песента и гордо-гордо плува по златните вълни. Ами ти, умника, защо му пригласяш? Яд те е отвътре,той те яде отвън, смуче кръвчицата ти от джоба, а ти му пригласяш "Така им се пада". И попълваш хартийките за подпалка на печката му.
Огледай се навътре - завиждаш ли му? А той не ти завижда, защото знае, че си по-глупавият. Когато го мразиш, той не те мрази. Мери те със своя аршин и ти се надсмива, а ти го мериш с неговият. Ама защо се утешаваш, че ще дойде твоят ден, ти гледай годината - не пет, а петдесет хиляди са дните й.