автор: vicont

Сънувах сън и в него се разтворих,
каква палитра цветна се разсипа?
И вятърните мелници преборих,
на щастието срещнах... прототипа!

Написах стих и в песен се превърнах,
какъв късмет – желаното се сбъдна.
В съня си жив, аз бъдещето зърнах,
не исках да се будя, да помръдна...

Намерих теб и пак се преродих,
готов оазис бликащ от надежди!
А с дъх горещ, Антарктика стопих,
и юга приютих под свойте вежди.

Сънувах сън и в него се загубих,
каква измама в миг от вечността!
В илюзия ли някаква се влюбих,
ще мога ли без нея пак да спя?