Букетът във очите те пленява,
но и подвежда, че съм кротка.
Зеленото е ярост - не прощава,
зениците ми опва кат на котка.
Синьото, като поток напролет,
се носи по опасни стръмнини.
Сивото е гургулица в полет,
бранеща гнездото от орли.
На дъното остана нежен свят
със топлина на горска есен...
Истинската същност няма цвят-
сърцето ти ще разбере къде съм...