Когато върху мене дишаш,
усещам разсеяното ти съзнание...
Не си заспала, просто лежиш...
където някога беше и моето обожание...
Не си шарена вече,
сякаш от вчера...
Ти лежиш и дишаш върху мен
тихо, бяло...
Като бялата риза,
която ти наметнах...
А по яката нюанси от женски устни...
Навярно си платила
на някое от магистралните деца
на момичешкия пазар...
Пазар на мръсотията...
Навярно е била бяла
като ризата...
Синеока и светлокоса...
каквито търсиш...
И после върху мен лягаш
уморена от ласките на поредната
еднодневка...
Дишай...
Аз съм разсеяната утеха...
написано на 07.06.2010 год. Идън.