Късо лято, като вик.
Дълги дните, лястовича диря.
Плаче някой и скимти.
Лято е – какво ли му придиря?!
Плаче някой и скимти.
Няма си за зимата колибка.
Само два сандала без пети.
Лято е – какво пък толкоз иска?!
Два сандала без пети.
И подметките – на ивици умора.
Ще се лута някой до зори.
Лято е – уютен е обора.
Ще се лута някой до зори.
Ще похлопа и на мойта порта.
Ще отворя ли, или не би?
Лято е – какво сега да сторя?!
Късо лято, като вик.
Зимата е тази, дето вие.
Ще премръзнат босите пети.
Зима е – какво да й придирям?!
Ще отворя ли, или не би?
Ще отворя...
Няма да отворя...
Времето е спряло и мълчи.
Бързат тихи стъпчици...
Към гроба.