автор: VECNO

И да доплуваме до небесния път
с мига на шумните мълчания –
ще пулсират пак във тленната ни плът
сигналните отблясъци на мъчното познание.
Но любовта не ще е вече твърд,
която в гърлото засяда,
а истина, пресякла стръмното –
не искаща, не молеща пощада;
един желан откъснат плод
от градината на земните копнения –
най-светлият духовен ешафод,
след който... ще останем да живеем.