автор: Rodenavlotos

Как разбрах, че ще дойде морето за мен,
ще отмие вълната кръвта от невидими рани
на душата, заложила здраво, за плен
на лъжи и предателства, стари и нови капани.

От звезди и планктон ще омеси нощта светлина,
ще зачене от нея морето русалки игриви,
ще роди, а поредната бяла вълна
ще ме върне обратно със прилива млада и жива.

Ще лежа на брега, приютена от нощния бриз,
сред тела на изхвърлени мъртви медузи
там, където с цвета на луната сребрист,
се белее във мрака момичешка скъсана блуза.

Ще отронва небето над мене порой от звезди,
отегчени до болка от вечния блясък и слава,
ще повтарям по пясъка нечии чужди следи,
до поредния кораб на кея, така неотплавал.

Ще изплитам с рибарите мрежи и стъпки в нощта,
на прокудени гларуси с крясъка буден ще скитам,
ще ме води отново през мрака крайбрежен свещта
на бургаския фар с неуморния делничен ритъм.

Ще покълне край мен като лотос светът оживял,
ще започне душата отново самичка да диша
и ще бъде денят ми пречистен и девствено бял,
като лист от тетрадка, в която да почна да пиша.