автор: yotovava

Аз съм оня без памет и минало
и надзъртам в стъклото ти нощем.
Десет пъти пребродих колибите
за да спра върху твоята точно.

Ти ли обичник върза в ръкава ми
и тропоса с игла от босилек
оня дъх на планинска дъбрава,
на гърдите ти сладкото вино?

Ти ли сън ми изпрати неверен
та до трети петли да те будувам?
Черен бях, ставам по-черен,
Луд полудял съм, лудувам!

Вие в мене сега единакът.
Аз съм тук и не искам да тръгвам
да броя оня път наобратно
през поветица, троскот и тръни.

По копринния дъх на комините,
дето зави се гайтанено,
пращам вест, че отдавна преминах
от девето в десетото царство.

И ме чакай. Ще падна в нозете ти
слаб от жажда, от страст безпредметен.
Ако Господ диктува куплетите,
вероятно е мислил за тебе!