автор: hesperus

Седим си двете,аз и една бутилка вино...
Тъпо! Дори не се напивам като хората.
Нощта навън съвсем е вече изстинала...
Бутилката свърши.Да отваряме втората.

Лека-полека бъбриво се връща езика-
луна,звезди..."Вятър,виното казва,скука!"
Добре де,Вино,дай да те предизвикам!
Като си толкоз мъдро,какво правиш тука?

Събрало си било на Слънцето топлината-
ами дай поне един късичък лъч и на мене.
Изпило си всичките соковете на Земята-
ами дай една глътка...Обаче,не ми дреме!

А виното рече:"Тук съм,защото ти липсва
мъжкото рамо,на което полягаше нощем..."
Хей,алкохолно величие,май вече ми писна!
Не съм те молила за съжаление,все още!

Така де!Хайде,давай да допием бутилката!
Чуй Стинг...Какво ти разбира жилата тъмна?
До дъното тогава! Докрай! До мътилката!
И после да лягаме,че навън вече се съмна...