автор: Danaya_2

Радиото не ми намаляй.
Чуваш ли? Не смей.
Думите ми не пресеквай
ритъма и песента
ще помълча, ще помълча
ще се помъча
и ще ида другаде. Да пея.
Този път сама.

Аз съм само глас и шепа ноти.
Насред пустата дъбрава.
Да ме заглушиш не смей.
Само музиката отличава
на любовта ни храма от бордей
Остави я да си свири..
Нищо че понякога
пращи
и фалшиво че пригласям
(тъй поне ми казваш ти..!)
Излях във теб море от думи..
Но пресъхнах вече – даже аз..
Философии били. Локуми.
Ти.. ти си вакуум за моя глас..
Остави я. Остави ме.
Да извирам. Да крещя.
Да се раждам и умирам.
Да линея. И от сила да пращя.

Радиото не ми намаляй!!
Чуваш ли?!!! Не смей!
С теб да бъда музика не мога
А музика да съм единствено умея..
Ще помълча, ще помълча..
Ще се помъча.
И ще ида другаде да пея.
Силно, искрено, и истински. Сама..