автор: Adi

Изгубих се докато тичах след теб,
пропуснах и малкото оставени знаци.
Къде съм тръгнала с този мой късмет?
Теб да гоня, а после да плача.

Колко лесно заместих моята увереност
в сляпа зависимост от безумни желания.
Аз, дето над всичко се смеех
този трафик на чувства да спра не успях.

Преминават безумно все едно съм кръстовище,
а регулировчик не друг е, а ти,
не послушах уроците и не спазих закона
намерих емоции и жадувах мечти.

Изгасих светофарите, не примигват в червено
и мога да стигна до отсрещния край,
няма вече забрани, в мен свети зелено
откривам сезона на душевния рай.

Ще си взема обратно всяка малка илюзия,
имам още път не извървян,
без да тичам и без прелюдия
някой ден ще се върна...
усмихната, знай.