автор: hesperus

Заспиват Родопите и мракът грижовен
със звездолисто платно ги завива.
Заспиват,умити от облак дъждовен,
под нежния поглед на самодиви.

И в дъхавата потайност на тишината
трепват струните на лира митична.
Запява Орфей болката си от самотата,
тъгува и търси жената обичана.

Там,във мистичните сенки,все още
орфически огън танцува шеметно.
Дионис,вино,вакханалиевите нощи...
Мистерии пътуват през Времето.