автор: dimension

Как не случих на някой с богатство, имение, яхта?…
А случих на тебе - с този твоя… малкия… бизнес.
И нали си ми обич (и шеф) – току ми подмяташ
за под мишците крехки – по още някоя диня.

Съм снабдител и счети, мениджър, ревизор, укротител.
Длъжностите ми – n (всъщност, с дини сама се товаря).
Вечер слагам салати, блюда, вина и свещички.
И те пиша, и гушкам. Докато сбирам душата със тялото.

Но нали си ми обич (и шеф) – даваш все по-лежерно.
Уж… ми стигат очите ти, дето от мене очакват.
Уж… ми стигат очите ти (ах!) по тъмните доби вечерни.
Ала тайно мечтая да ми купиш метла - за задачи.

Най тежи, че пропускаш – все ти пиша, напомням, повтарям…
Затова, запомни, ти заръчвам (в ролята и на шия):
щом ме спускаш надолу, ако кран да повикаш забравиш –
ноктите не режи ми – сама после да се дозария.