автор: traveller

А в събота лудите късат цветя.
По няколко стръка за гроба на всеки
и свещи забиват в земята, а тя
отказва на живите право да светят.

Бодлите възкръсват, а мъртвите бдят.
Цветята увяхват, а дните щастливо
помръкват, от сенките нощни на свят
из който бодли се прераждат красиво...

В неделя от лудите няма врати,
а живите още въпроси задават.
И свлечени в болка красиви бодли
изтръгват, но падат и пак не узнават...