 |  Непримирим си. Лесно не прощаваш.
Задържаш дълго в себе си яда.
Обидите не можеш да забравиш.
Готов си да загърбиш обичта.
Готов си да наказваш непрестанно
за крива дума, литнала неволно.
Понякога лекуваш стари рани,
но и самият ти нанасяш нови.
А аз безкрайно чаках да се върнеш,
за да се сгуша в топлите ти длани...
Без прошки и вини да ме прегърнеш.
И да си тръгнеш...Или да останеш.
Виновна или праведна, не искам
от чувствата си пак да се отричам.
Защото помня тази древна истина-
че прошката се дава със обичане.
Публикувано от alfa_c на 09.07.2010 @ 11:52:29
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Прошката" | Вход | 7 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Прошката
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 09.07.2010 @ 13:23:37
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво...
Съгласен съм, че прошката се дава с любов... и от любов:)
Поздрави! |
Re: Прошката
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 09.07.2010 @ 14:03:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Прощава този, който обича...и ако обича... |
]
Re: Прошката
от anelim на 09.07.2010 @ 13:24:43
(Профил | Изпрати бележка) | Прекрасен стих, Wendy! Това си е самата истина - прошката се дава със обичане.
Поздрави! |
]
Re: Прошката
от ASTERI на 09.07.2010 @ 13:28:35
(Профил | Изпрати бележка) | Само с обичане, Wendy!
Който умее да прощава, той знае, какво е обич!
Хиляди поздрави от мен и от едно маслинено клонче:))
Д. |
Re: Прошката
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 09.07.2010 @ 14:00:57
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за коментара и за клончето! Ще се срещнем в лични
|
]
Re: Прошката
от RockAround_theCock (tintiri_mintiri@yahoo.pliok) на 09.07.2010 @ 13:30:59
(Профил | Изпрати бележка) | Признавам, че първите (показани в страницата за начален текст), събудиха любопитството ми... Много биха се познали в това описание...
Е, има и хубав финал -
... ... ... тази древна истина-
че прошката се дава със обичане. :)
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
Re: Прошката
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 09.07.2010 @ 14:00:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Това стихотворение е свързано неделимо с предишното Единакът. Бих те помолила да прочетеш и него. |
]
Re: Прошката
от mariniki на 11.07.2010 @ 16:50:45
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | да...прошка се дава и взима с обичане...
великолепно стихотворение, мила Бианка...
докосна душата ми...сърдечно, те прегръщам. |
Re: Прошката
от Niveana на 15.08.2010 @ 15:19:10
(Профил | Изпрати бележка) | | И да си тръгнеш...Или да останеш. Хамлетовско вричане...И да си тръгнеш...Или да останеш и в двата случая с обич да простиш... Мъдрост и страдание. Развълнува ме, Бианче, благодаря ти, че го написа. |
Re: Прошката
от GoranMalevski на 12.09.2010 @ 23:40:33
(Профил | Изпрати бележка) | Писмо до мама
/по Сергей Есенин/
Здрасти, бабче, още ли си жива?
Здрасти, де! И аз така...
Над дома ти нека се разлива
приказна вечерна светлина.
Пишат ми, че много си кахърна.
Пътя ми, очите ти че пият...
Че ме чакаш тъжна да се върна
в старомодна вехта ентерия...
Че когато вечер падне мракът
се привижда, татък, зад пердето
някакъв си, мен, в кръчмарска драка
да ми втъква ножа под сърцето...
Успокой се! Няма нищо, мила.
Туй е от бълнуване лъжа.
Чак пък толко не съм се пропил, я,
тебе, без да видя, да умра...
Все по старому така съм нежен
и мечтая само за това
все по-скоро от тъга метежна
да се върна вече във дома.
Ще се върна щом разцъфне клони
Пролетта във нашата градина.
Ама сутрин, моля те с поклони,
не събуждай чудната картина!
Не събуждай, дето го говорех...
Не вълнувай, дето се не случи...
Много ранна загуба... Умора...
Във живота ей това улучих.
И недей ме учи да се моля!
В миналото няма да се върна!
Падна ти се главната ти роля
Светлината в тебе да прегърна.
Забрави да бъдеш все кахърна
и очите пътя ми да пият.
Не ме чакай често да се върна
в старомодна вехта ентерия...
Аз по-хубаво стихотворение за прошката не знам...
Щеще ми се нещо да ви река и само опитах - преводът е мой.
Горан |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 708
ХуЛитери: 4
Всичко: 712
Онлайн сега:
