автор: Ropotamo

Художникът рисуваше момичето.
Безплътно го нахвърляше на листа.
Безмълвието като дъжд се стичаше
и като скитници вървяха мислите.

Моливът разпиляваше момичето,
отново го събираше на части,
играеше си, галеше, обичаше,
а ние пиехме на масата.

Момичето не вярваше в спасение.
Не вярваше, обаче, и във ада.
Момичето в тъгата си живееше.
И тя бе гилотина безпощадна.

А ние пиехме на масата
по снобски непокорни и обречени.
И едри капки пот се качваха
в челата ни, от глупости насечени.