автор: roza1

Помниш ли, помниш ли
първата среща
рокля в райе и мъж във нощта
вятърът стихна
звездите се смееха
очите ни казаха своето да.

Помниш ли, помниш ли
мохитото бързащо
бавни целувки по тънка ръка
торнадо среднощно
трепета първи
светът изпълнен до горе с нега?

Помниш ли, помниш ли
дивите нощи
откраднати птици от чужди гнезда
страстни следобеди
плаващи лебеди
в езерото на любовта?

Помниш ли, помниш ли
страсната прерия
жребеца обязден от лятна любов
ездачката дива
душите разголени
мъжка прегръдка - благолов?

Помниш ли, помниш ли
времето спираше
да се огледа в твойте очи
после облизваше всички минути
и ги превръщаше
в наши мечти?

Помни! Не забравяй!
Времето трупа ден върху ден
страстта ми е дива
любовта ми е жилава
обичам да чувам дъха ти до мен.