Празнота. Като вечност голяма,
пълни чаша с надежда в нощта.
И мълчи в мен студена и няма,
грозна сянка на мъртва луна...
Песента на сърцето ми ядно,
гони пулсът ми в бесен галоп.
Самотата разплиска се гадно,
в моя личен - душевен потоп.