В пътя към ада сменях гуми, сменях масло, стъкла.
Крадоха ми чистачките, драха, бензина ми точиха.
Ако се дотътря, все пак, с моята стара тъжна кола,
ти на входа ме чакай. Няма начин да го прескоча.
Перушина у Главния – доста. Доста - тръни и мед.
Но, мене ще „калайдиса”, че не ходех по видни кории.
А, навярно ще скъса и моя последен отчет:
”Моногамна любовница. Просто – в няколко серии…”
Малко са ми казаните в пъкъла. Малко – огньовите.
Като мен… на такива – хем заслуга е, хем им се пада.
Праведна се явявам. Зад гърба ми – любови, любови…
Нося нова за ада. Щом на входа му си ме дочакал.