автор: nikoi

По дяволите белези и шевове.
Ще рукне юлска жар и ще изплуват
с коремите нагоре всички прелести
на недоволното ми съществуване.

Ще се стопи във костите ми бялото
на старата вина. Оневиняващо
и снемащо душата обстоятелство:
света си да, но теб не изоставям.

Реално ти си от света ми четвърт:
разжалваната троица забравяме.
И дланите ми по стъклото лепнат,
понеже идва време за спасяване.

Троша астигматичните прозорци
със слабите си длани стигматични.
И разпределям болката на порции
за всеки ден, във който те обичам.