автор: yd

Често стъпката ми е плаха,
винаги внимавам докато
дойде моментът на лудия бяг:
Втурвам се от стаята навън,
взимам стълбите по три наведнъж,
скачам на улицата...
Трудно ми е да се настигам.

Свивам покрай кофите за смет -
ето я къщата, в която съм отрастнала
и зеления филодендрон,
сцепил с корените си саксията.
Обикалям веднъж - да убия скоростта.
Виквам от болка, защото
в палеца на левия ми крак
влезе трън.

Най-после съм в къщи.
Сепната спирам зад вратата,
вече захлопната,
подпирам се на гардероба,
несигурно поглеждам бебешката проходилка,
засмивам се
и влезнала в нея
започвам да обикалям стаята.