Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Не знам дали ще прочетеш тези думи. Изсипват се като прашинки от разбит пясъчен часовник – като онзи, който заедно купихме от евтиния индийски магазин. Ти искаше да купим и едно слонче, но аз се направих, че не чувам. Хоботът му висеше надолу, това не е на късмет, а не знаех как да ти обясня. Не исках да те вкарвам в езотеричните ми светове, не още.
Не можех да предвидя болката, която щях да изпитам само ден след това. Кой ли мисли за сенките на залеза, когато слънцето изгрява? А ти си слънцето, още си мой, лицето ти още светва, когато ме видиш, моето лице светва, когато те видя и всъщност... купесто-дъждовните облаци, които навират под носа ни при всяка кратка емисия новини не съществуват. Няма ги. Всяка зеница е твърде тясна за дъждовни облаци. Особено моята, когато е вперена в твоята.
А иначе беше прекрасен – осанката ти на танцьор личеше и под леко приведеното ти ляво рамо. Дали защото се извръщаше твърде много към мен, а аз държах лявата ти ръка? Оглеждаше се в блесналата ми кожа (толкова ми беше приятно да се гримирам тази вечер заради твоя концерт...) и се усмихваше с най-прелестната си усмивка. Папийонката върху треперещата копринена риза се опитваше непрекъснато да излети над яката – пеперуда върху пеперудата... Оправях я дискретно. Новата хореография на любимото ти пасо добле, която ти предстоеше да изиграеш, те правеше леко нервен, но вие бяхте добра двойка. Даже много добра...
Бях виждала партньорката ти два пъти, но спокойно можех да я настъпя в асансьора, да й се извиня и нито за миг да не си спомня лицето й, нито да съобразя коя е тя в твоя живот. Нищо лично – аз съм лош физиономист. И да съм имала дарбата да разпознавам лицата на хората, които ще забият кинжал в сърцето ми, Господ сигурно ми я е взел преди стотици прераждания. Сега съм сляпа и глуха и мога спокойно да дам подслон на убиеца си.
Знам, че не искаш да говоря така. Знам, че не разбираш много от думите ми... Знам. Но за пръв път те ревнувах. Болезнено усетих, че няма да си вечно мой. Всъщност, разумът ми знаеше това и се надсмиваше над жалките ми опити да отхвърля мисълта за раздялата. Но равновесието в света си знае работата (извини, че не мога без езотеричните си обяснения), то просто се задейства, за да ме накара да изживея страховете си, да ги пипна, да им видя очите.
Нямаше нищо особено на пръв поглед. Нямаше ябълка, нито змия, макар и двамата с теб да живеехме в рая и вечер да пиехме сироп от вишни с вкус на амброзия. Моето дърво на познанието станаха чифт обувки – износени сивочерни обувки с подметка от гума, които биха ми изглеждали глупави и неуместни, ако не бяха твоите. Забрави ги върху краката си на път за сцената. Тръгна от залата за разгряване, стомахът ми зае ембрионална поза (както винаги аз се притеснявах повече от теб) и изведнъж видях обувките ти за танци до стола...
Какво можех да направя, освен да хукна след теб? Цялата съвършена магия на сценичния ти костюм се проваляше без завършека на обувките. “Главата и краката са най-важни – набиваше винаги майка ми в съзнанието ми – И най-хубавите дрехи не струват, ако косата е разрошена или обувките са с изядени токове”. Твоят изящен силует на танцьор в неподходящи обувки...
Песъчинките, които след малко щяха да се посипят отгоре ми се уплътняваха, но аз не виждах сигналите. Бързах, догонвах те, пулсът блъскаше между веждите ми, виж, забрави обувките, бързо, тук няма никой, удобно е, хайде... Лявата? Добре, ето я, ето и дясната, спокойно, още не са обявили танца ви, добре ли е, чудесно седят с панталона, точно до средата на токчето... я се завърти... да точно колкото трябва, прекрасен си! И тази пеперуда на шията ти, всъщност и ръкавите са като пеперуда, да, добре, оставям те, дай ми тези обувки...
Наведох се, взех излишните сивочерни обувки с подметка от гума, които биха ми изглеждали глупави и неуместни, ако не бяха твоите. И не я видях. Не видях розовата пеперуда, която влетя откъм сцената, грабна те за ръката и ни най-малко не помисли за мен, за това, че чувам и виждам... Ти ме спаси - крещеше и те задушаваше в прегръдките си - трябваше да танцувам с друг, ако не беше дошъл, ти ме спаси, спаси ме... А ти я гледаше и се изчерви целият. Никога не бях те виждала да се изчервяваш! Никога... И се остави тя да те отведе нататък, където прожекторите ви чакаха.
Не се обърна. Държеше розовата пеперуда за ръката и летеше с нея. Аз вече не съществувах. Край мен се чупеше стъкло, но никой не виждаше раните ми. Пясъкът изтичаше, пълнеше очите и ушите ми и знаех, че ако той не убие сърцето ми, ще го сториш ти. Днес или след години, все едно. Нашият свят – светът на изгревите – щеше да си тръгне с теб. А аз трябваше да се уча на самота и днешният ден беше само началото. Само първата стъпка. А след нея следваше втора. Със сигурност щеше да има втора... И в това беше смисълът на живота.
Далеч пред мен, там където здрачът разцъфваше в цветни светлини, някой обяви:
- Концертът на клуба ще завърши с нашата най-млада двойка: седемгодишните танцьори, които ще изпълнят пасо добле ...
Гръмнаха аплодисменти, но аз не можех да направя и крачка към кулисите. Давех се в пясъка на първата си раздяла с теб, сине, и с все сила стисках до сърцето си детските ти обувки.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Пасо добле" | Вход | 26 коментара (60 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пасо добле от Liliya на 25.06.2010 @ 19:40:24 (Профил | Изпрати бележка) | Финалът зашеметява и преобръща, а разказът е написан по един много майсторски начин, поне така го усещам. Всъщност най - важното е, че ми се разтупка сърцето като го четох :) |
Re: Пасо добле от joy_angels на 25.06.2010 @ 22:16:22 (Профил | Изпрати бележка) | Успокой пулса, виновна съм :)))
Благодаря ти за споделянето, Лили!
|
]
Re: Пасо добле от joy_angels на 25.06.2010 @ 22:46:52 (Профил | Изпрати бележка) | Важната е последната ти дума, Лайм!
Благодаря ти :))) |
]
Re: Пасо добле от voda на 25.06.2010 @ 20:41:50 (Профил | Изпрати бележка) | Мислех, че говориш за другата любов.
А то било - за майчината обич и ...ревност.
Остани в "света на изгревите", Джой... :)
|
Re: Пасо добле от joy_angels на 25.06.2010 @ 23:08:29 (Профил | Изпрати бележка) | Светът на изгревите е толкова реален, Водице, колкото и светът на пеперудите - въпрос на гледна точка и усещане е кой ще надделее (макар да подозирам, че балансът ще е непрестанен между двата).
Радвам се, че съм те подвела - това исках. :)))
Благодаря ти, че прочете! |
]
Re: Пасо добле от lenami19 на 25.06.2010 @ 20:44:46 (Профил | Изпрати бележка) | Ти си такава ... нямам думи, с които да те нарека, Джой! Накара ме да мисля какво ли не! А то.... Майчица, която разбира, че синовете растат и са наши, докато не дойде някоя розова пеперуда да разпърха сърцата им... Страхотна си! |
Re: Пасо добле от joy_angels на 25.06.2010 @ 23:10:43 (Профил | Изпрати бележка) | Нали и аз съм била пеперуда, отвличайки нечий син, Лен? Днешените пеперуди са утрешни майки на синове и ... на пеперуди :))) И в това е смисълът, само така животът ще го има - децата са единствените, които побеждават смъртта.
Благодаря ти, че прочете! :))) |
]
Re: Пасо добле от dumite (malisia@mail.bg) на 25.06.2010 @ 21:19:53 (Профил | Изпрати бележка) | Отново си в стихията. При теб смисъл и форма са в пълна хармоня и това те прави страхотна! |
Re: Пасо добле от joy_angels на 26.06.2010 @ 00:16:40 (Профил | Изпрати бележка) | Усмихвам се :)))
И ти благодаря, че прочете, Думите!
|
]
Re: Пасо добле от timon (timon_a@abv.bg) на 25.06.2010 @ 21:23:49 (Профил | Изпрати бележка) |
Грабваш, joy!!! от първият ред до последния! Поздрави!
@->--
p.s.: а синът ми (вече второкласник), прибирайки се от училище преди няколко месеца ми заяви: "Мамо, аз се ожених!"...
t. |
Re: Пасо добле от joy_angels на 26.06.2010 @ 00:18:05 (Профил | Изпрати бележка) | Ами да им е честито на младите! Напреднали сте с материала - аз се омъжих чак в трети клас ;)
Благодаря ти, че си тук, timon! :))) |
]
Re: Пасо добле от roza1 на 25.06.2010 @ 22:08:34 (Профил | Изпрати бележка) | Разказът е завладяващ...
Лирическата трябва да заобича пеперудите, защото винаги ще ги има.:)
Поздрави! |
Re: Пасо добле от joy_angels на 26.06.2010 @ 10:27:52 (Профил | Изпрати бележка) | Самата лирическа е била пеперуда, нали?
А и без пеперудите няма живот.
Благодаря, Роузи! Поздрави :))) |
]
Re: Пасо добле от Astrophytum на 25.06.2010 @ 22:31:35 (Профил | Изпрати бележка) | Жестоко! Вечно! Заковаващо!
А като си имаш и пеперуда го вижда разслоено като слънчев лъч през призма. Благодаря! |
Re: Пасо добле от joy_angels на 26.06.2010 @ 10:29:18 (Профил | Изпрати бележка) | Ами вечно си е, да. Нищо ново под слънцето...
Благодаря ти, че прочете, Astrophytum! :))) |
]
Re: Пасо добле от ketinko на 25.06.2010 @ 22:55:34 (Профил | Изпрати бележка) | страхотно! много ми хареса! аз имам син и мога да потвърдя, че нещата се случват точно в тази последователност и с тази сила. впечатляващо! поздравления! |
Re: Пасо добле от joy_angels на 26.06.2010 @ 20:31:34 (Профил | Изпрати бележка) | Значи съм уцелила поне девятката,а? ;)
Благодаря за прочита и споделянето, Кети!
Поздрави :))) |
]
Re: Пасо добле от ketinko на 02.07.2010 @ 11:36:06 (Профил | Изпрати бележка) | уцелила си много повече от девятката! разказа ти е чудесен-завладяващ и трогващ! |
]
Re: Пасо добле от joy_angels на 07.07.2010 @ 16:51:19 (Профил | Изпрати бележка) | Закачам се, Кети! :)))
Благодаря ти! Поздрави :))) |
]
Re: Пасо добле от mariq-desislava на 25.06.2010 @ 23:20:18 (Профил | Изпрати бележка) | всяка майка дочаква своя танц |
Re: Пасо добле от joy_angels на 26.06.2010 @ 20:50:04 (Профил | Изпрати бележка) | И дано е така! И слава Богу, че е така! Само така можеш да стигнеш до очите на ... внуците :)))
Благодаря, Деси! |
]
Re: Пасо добле от zinka на 25.06.2010 @ 23:37:41 (Профил | Изпрати бележка) | А колко е хубаво, всъщност, розова пеперуда да разлее цвета си по ... смисъла на живота ни...
И колко тревожно...
Забележителна си, Джой!!! |
Re: Пасо добле от joy_angels на 26.06.2010 @ 22:17:27 (Профил | Изпрати бележка) | Тревожността я има винаги - и за майките на пеперудите е в не по-малка степен.
Напоследък ставам все по-забележителна, Зинка, но то е от шоколада :)))
Благодаря ти, че си тук! |
]
Re: Пасо добле от viadolorosa на 26.06.2010 @ 01:47:12 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесен разказ...Преди няколко месеца се разплаках тайно докато гледах как моето седемгодишно момче отива за първи път само на училище... |
Re: Пасо добле от joy_angels на 26.06.2010 @ 22:19:08 (Профил | Изпрати бележка) | Има защо да плаче в такъв момент една майка. Трудно е да ги пуснеш по пътя им, боли, нали?
А в същото време - колко гордост носят тези самостоятелни стъпки на децата ни!
Благодаря ти за споделеното, viadolorosa! Поздрави :))) |
]
Re: Пасо добле от Danielita на 26.06.2010 @ 04:18:40 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Джой за този разказ! Наистина ме развълнува. Не само защото и аз съм мъжка майка и обичам танците, но защото е майсторска творба! Моите почитания! Дани |
Re: Пасо добле от joy_angels на 27.06.2010 @ 21:58:36 (Профил | Изпрати бележка) | Здрасти, Дани! Само си мисля в момента, колко ни се радва чичко Фройд :)))
Благодаря ти, че прочете! А мен хич ме няма по танците... :))) |
]
Re: Пасо добле от varq2 (valissa@abv.bg) на 26.06.2010 @ 08:09:08 (Профил | Изпрати бележка) | Силен момент е в живота на всяка майка. Моите бяха на 6 мес., когато за първи път си представих, че ми предстои това изживяване.
И все пак - дано го дочакам. Трябва да обикнем болката и страданието и така ще ги заличим. Езотеризмът е нужен.
Поздрави, Ангелче за майсторството.
Варя
|
Re: Пасо добле от joy_angels на 27.06.2010 @ 22:00:17 (Профил | Изпрати бележка) | О, тепърва ви предстоят разделите, Варя! И моите - също...
Да не се повтарям, но всяко момче се нуждае от едно момиче и всяко момиче - от едно момче, за да победим смъртта. Друг начин не е измислен :)))
Благодаря ти, че си тук! |
]
Re: Пасо добле от joy_angels на 27.06.2010 @ 23:00:29 (Профил | Изпрати бележка) | Да съм ти сладка, Алиса! :)))
Благодаря, че прочете и че ми остави клавиатурата! :))) |
]
Re: Пасо добле от diva_voda на 26.06.2010 @ 08:27:02 (Профил | Изпрати бележка) | Пасо добле ! Избрала си най-мачисткия танц от всички, за да изобразиш майчината любовболкастраст по сина? Или си гениална, или много лична. Във всеки случай - плашещо звучи, Джой - убийствено добър текст отвсякъде. Ама като ми отговориш за танца, ще продължим...по-лично, нали?
:)) е, до скоро! |
Re: Пасо добле от joy_angels на 27.06.2010 @ 23:02:40 (Профил | Изпрати бележка) | Мога ли да си избера, Дива?
Нека съм много гениална :)))
Има и една препратка в името на танца - двойна стъпка Е, в този текст има доста двойни и двойнствени неща :)))
Благодаря ти! |
]
Re: Пасо добле от Agaq на 26.06.2010 @ 19:12:35 (Профил | Изпрати бележка) | а аз до последно очаквах... изненада ме :)
Поздравления, Джой! |
Re: Пасо добле от joy_angels на 27.06.2010 @ 23:04:04 (Профил | Изпрати бележка) | Радостно ми е, че си тук, Агая!
Благодаря, че се остави да те изненадам :)) |
]
Re: Пасо добле от joy_angels на 28.06.2010 @ 20:37:16 (Профил | Изпрати бележка) | Много ме зарадваха думите ти, Галя! Благодаря ти! :))) |
]
Re: Пасо добле от joy_angels на 28.06.2010 @ 20:38:50 (Профил | Изпрати бележка) | Аз по рачешки ще ти отговоря - щом този е номер едно, значи другите не струват толкова ;) Виж какво значи рачешка мнителност, а? :)))
Винаги ме радва присъствието ти, Разказвачко на приказки! Благодаря! :))) |
]
Re: Пасо добле от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 29.06.2010 @ 02:09:20 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | :))))) Вярно рачешка мнителност!!!:))) Аз ли не знам..:)) И как ме накара само да вляза с бясна скорост да вляза и да ти се оплезя, а мислех само да погледна след работа набързо това- онова..!:)) Диване с диване!:))) : РРР:))) Всичките, не само струват, но и много повече! Ама нали знаш- любим, по- любим, най- любим и пр. ..В личната ми топ- листа ..:)
Прегърнат поздрав!:) |
]
Re: Пасо добле от joy_angels на 29.06.2010 @ 19:08:55 (Профил | Изпрати бележка) | Знаех си, че ще те изкефи коментарът ми, рачко-осмокрачко :)))
Радваш ме както и каквото и да ми кажеш, Стеф!
Голямо гуш и от мен! :))) |
]
Re: Пасо добле от joy_angels на 29.06.2010 @ 19:13:09 (Профил | Изпрати бележка) | Я, хитрата сврака с двата крака си призна :)))
Благодаря ти за оценката, Миа! Нахилени поздрави и от мен :))) |
]
Re: Пасо добле от ASTERI на 27.06.2010 @ 12:23:47 (Профил | Изпрати бележка) | Чак хлъцнах от изненада, Джой!
Поздрави! |
Re: Пасо добле от joy_angels на 30.06.2010 @ 20:40:19 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за хълцането, Астери! :)))
Поздрави! |
]
Re: Пасо добле от sia на 27.06.2010 @ 15:47:12 (Профил | Изпрати бележка) | С трепет прочетох, обичам да пишеш така, joy, но,
няма да се сърдиш, че усетих майката в началото,
нямам представа как, може би заради слончето... или
онова още си мой, или покрай извръщането, докато
държи лявата ръка, все едно - прекрасен разказ,
/как избра пасо добле/, поздравления и благодаря! |
Re: Пасо добле от joy_angels на 30.06.2010 @ 20:43:06 (Профил | Изпрати бележка) | Няма лошо, че си усетила, Сия. И това не е неочаквано :)))
Вече отговорих на дива вода, че танцът освен покрай другото е избран покрай тази "двойна стъпка", което в превод означава. Както и - разбира се - коментираното мачистко начало. Играта "матадор-бик" може да започне от най-ранна възраст - е, при танцьорите, наистина, но всъщност и не само.
Благодря ти, че прочете! :))) |
]
Re: Пасо добле от kristi на 27.06.2010 @ 18:32:35 (Профил | Изпрати бележка) | Все някога настъпва тази първа раздяла.
Разказът ти е 7/8 майчина обич и 1/8 болчица. /в идеални части/ )
Съпреживявах
П!! |
Re: Пасо добле от joy_angels на 27.06.2010 @ 18:44:59 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса твоето 7/8 - тактът на ръченицата :)))
Весело ще си я караме значи!
А болката... все не ми се вярва колко бързо расте, Кристи! Докато успея да го наместя в живота си, така че да разчита 100% на мен - той вече поема по пътя си... А аз така свикнах с тези 100%! :)))
Благодаря ти! |
]
Re: Пасо добле от kristi на 27.06.2010 @ 19:29:12 (Профил | Изпрати бележка) | ))) Въобще не беше случайно това 7/8. Ще ситним, ще веселеем... и така. А друг избор имаме ли? |
]
Re: Пасо добле от joy_angels на 30.06.2010 @ 20:44:13 (Профил | Изпрати бележка) | Имаме - да отровим и своя и техния живот.
Но на мен лично това ми се вижда по-сложно :)))
Благодаря ти, Кристи! |
]
Re: Пасо добле от rumi на 16.07.2010 @ 18:03:17 (Профил | Изпрати бележка) | Не за пръв път имам усещането, че това което си написала , съм го изживяла. Само, че обувките, които аз се мъча все още да задържа до мен са вече доста по-голяма номер.
Благодаря ти, Радост , за удоволствието от четенето.
Приятни емоции през лятото!
|
Re: Пасо добле от joy_angels на 19.07.2010 @ 17:26:10 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги ме радваш с появата си, Руми!
А обувките... те са само парчета кожа, нали? По-добре е д авдишваме мъжкото ухание на порасналите си бебета, защото само чрез тях и момичетата до тях можем да стигнем до... нови млки краченца :)))
Лято да ти е! :))) |
]
Re: Пасо добле от joy_angels на 23.09.2010 @ 16:40:45 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че прочете, Б.!
Поздрави и на теб :))) |
] | |